Наркотиците I

ВНИМАНИЕ! - ДОКАЗАНО Е, ЧЕ НАРКОТИЦИТЕ ПРИЧИНЯВАТ СМЪРТ! НЕ ГО УПОТРЕБЯВАЙТЕ ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е МНОГО ПО-ЦЕНЕН! ОПИУМ - получава се чрез разрез в пъпката на белия мак; тип на наркотика: Макови; непосрествено действие: еуфорично състояние, последвано от

ВНИМАНИЕ! - ДОКАЗАНО Е, ЧЕ НАРКОТИЦИТЕ ПРИЧИНЯВАТ СМЪРТ! НЕ ГО УПОТРЕБЯВАЙТЕ ЗАЩОТО ЖИВОТЪТ Е МНОГО ПО-ЦЕНЕН!
ОПИУМ - получава се чрез разрез в пъпката на белия мак; тип на наркотика: Макови; непосрествено действие: еуфорично състояние, последвано от халюцинации; дългосрочно действие: физическо и психическо отпускане; неврологични смущения

МОРФИН - основен алкалоид на опиума; бели кристали, получени чрез разтваряне; тип на наркотика:Макови, непосрествено действие:силен аналгетик с продължителност понякога до 8 часа; дългосрочно действие: съществуват рискове от чревна парализа и спиране на дишането

ХЕРОИН - дериват на морфинна база; различно качество - от бял до кафяв; тип на наркотика: Макови; непосрествено действие: състояние на спокойствие и наслада; създава впечатлението на живот в свят без проблеми; дългосрочно действие: бързо пристрастяване; депресия и апатия; свръхдозата е смъртоносна

КОКАИН - бял прах, получен лабораторно, чрез обработка на листата на коката; тип на наркотика: Кока; непосрествено действие: възбужда; еуфорично действие; силен стимулатор с кратковременен ефект; дългосрочно действие: създава рискове за сърдечната дейност; предизвиква депресия или параноя

КРАК (CRACK) - химически дериват на кокаина под формата на големи кристали; тип на наркотика: Кока; непосрествено действие: бързодействащ, чувство за еуфория, свръхвъзбуда, чувство за могъщество; дългосрочно действие: бързо пристрастяване; може да доведе до самоубийство; смущения в дишането и в мозъка

МАРИХУАНА - Изсушени листа и цветове ХАШИШ - извлек от връхчетата на цветовете; тип на наркотика: Конопови; непосрествено действие: предизвиква еуфория, изостря въображението, обща възбуда; дългосрочно действие: леност, апатия, откъсване от реалността, смущения в паметта, имунна недостатъчност

ЛСД - екстракт от ръжени осили - изключително силен халюцинатор; тип на наркотика: Ръжени; непосрествено действие: сетивно и мозъчно объркване, силни халюцинации, приятни или ужасяващи; дългосрочно действие: паника, желание за самоубийство, загуба на паметта

РСР - мощен аналгетик, използван във ветеринарната медицина; тип на наркотика: Синтетичен; непосрествено действие: сетивно и мозъчно объркване, делириум, халюцинации; дългосрочно действие: при голяма доза: амнезия и кома, възможни смъртоносни инциденти

ЕКСТАЗИ - най-разпространен амфетамин; тип на наркотика: Амфетамини; непосрествено действие: отстранява желанието за сън и глад, стимулира нервната система, изостря чувствителността; дългосрочно действие: бързо привикване, води до отслабване, сърдечни и мозъчни смущения, агресивност и шизофрения

д р о г и т е

Според експерти от Световната здравна организация наркотичните и упойващите вещества могат да бъдат разпределени в следните групи въз основа на зависимостта, която причиняват.

* Алкохол (всички видове спиртни напитки)
* Канабис (марихуана, хашиш)
* Кокаин (листа от кока, кокаин хидрохлорид, крек)
* Опиум, други болкоуспокояващи препарати (морфин, хероин, кодеин, метадон, петидин, фентанил и т.н.)
* Амфетамини (амфетамин, дексамфетамин, метамфетамин, фенметразин и т.н.)
* Барбитурати, други сънотворни препарати,транквилизатори (барбитал, фенобарбитал, амобарбитал, хлоралхидрат, глутетимид, диазепам, хлордиазепоксид и т.н.)
* Летливи разтворители (толуол, ацетон, бензол, етер, хлороформ, трихлоретилен)
* Кхат (листа и млади клонки от дърво, коити се дъвчат в някои региони в Източна Африка и Арабския полуостров)

Опиум, морфин, хероин
Опиумен мак, Опиум, Азиатски хероин
- Произвеждат се от опиумния мак. Нелегалното производство на хероин от опиум може да се раздели на три основни стадия:

* извличане на морфин от опиум и пречистване до морфинна основа.
* синтез на морфинната основа до превръщането в хероинова основа.
* превръщането в хероиновата основа в хероин.
Опиум е изсушеният сок, който изтича при нараняване на незрелите главички на опиумния мак. Представлява бледокафява смола. В него се съдържат наркотични вещества, между които Морфин, Кодеин, Папаверин, съдържащи се в лекарствени средсва и използващи се в медицината. (Ето защо сиропите против кашлица, камфоровата тинктура и др. се използват от наркоманите при липса на хероин, приемайки ги или в голямо количество, или смесени с алкохол.)

- Морфинът е главния наркотик в опиума. Представлява прозрачна течност и се приема от наркоманите венозно.

- Хероинът е най-мощният от тези наркотици.Той е бледокафяво прахообразно вещество, но най-често се среща със смесители. Хероинът може да се смърка след загряване, да се пуши смесен с тютюн, но най-бързо, силно и пълноценно въздейства на организма след инжектиране във вените. Затова последния начин на консумация е предпочитан от наркоманите.

Първото приемане на наркотика често води до неприятни ефекти, включително гадене и повръщане. На привикналите консуматори той действа успокояващо и отпускащо, като същевременно подтиска и импулсите, които движат индивида в обикновения живот и така той изпада в състояние на пълна апатия. Забележително е обаче, че въздействието на наркотика зависи не само от неговите свойства, а и от дозата, индивидуалните характеристики на консуматора, моментното му състовние и очаквания. Ето защо понякога този вид наркотици могат да действат и тонизиращо.

Най-неприятната особеност на веществата от морфинов тип е , че зависимостта от тях (психическа и физическа) и толерансът се развиват много бързо, и то при стартиране с малки дози. Това в най-голяма степен се отнася до хероина!

Абстинентния период (наркотичен глад) започва от 8 до 24 часа след последната доза хероин и включва болки по цялото тяло,треперене, потене, мускулни спазми, учестено дишане, загуба на апетит, безпокойство, нервност и др.

Канабис, марихуана, хашиш

Канабис, Хашиш, Хашишово масло
- Наркотиците от този вид се добиват от растение от семейството на конопа, т. нар. индийски коноп, което може да се отглежда във всяка страна с умерен или тропически климат. Различните наркотични препарати са обединени под общото название "канабис". Канабисът е най-многотонажната стока в нелегалния трафик на наркотици. На черния пазар той се предлага под много названия според мястото и начина на получаване.

Марихуаната (бханг, дага, киф) е вещество, което се добива от листенца, връхчета и малко съцветия на растението. Консумира обикновено се чрез пушене често смесен с тютюн.

Ганджа е друг по-силен наркотик, защото съдържа само съцветия. Също се пуши.

Хашишът стои още по-високо в наркойерархията на канабиса. Той представлява бучки в тъмно и светло кафяв цвят, които се получават след изсушаване на смолата отделена от цъфналите връхчета на конопа и е 10 пъти по-силнодействащ от марихуаната.

Има и още по-мощен препарат - т. нар. хашишово масло, което всъщност е екстрат на активни съставки от растителната маса на индийския коноп, добит чрез пресоване. Консумацията му е чрез пушене. Рядко се приема в храни и хранителни добавки.

Наркотичната активност на канабиса се определя почти изцяло от съдържанието на веществото тетрахидроканабинол. То варира между десети от процента при марихуаната до 60 процента при хашишовото масло.

Въздействието се появява до няколко минути и трае няколко часа (1-2). То е доста индивидуално. В повечето случаи канабисът повишава настроението и комуникативността на консуматора, прави го склонен към търсене на удоволствия. При някои хора обаче се появява безпокойство, депресия, загуба на ориентация за време и пространство. При по-високи дози може да се стигне до паника и халюцинации.

Този вид дрога причинява умерена психическа зависимост. Физическа зависимост не се проявява, толерансът е слабо изразен. Затова някои определят марихуаната и хашиша като "меки" накотици за разлика от хероина, който е "твърд" наркотик.

Кокаин
Храст кока, Кокаин, Крек

Кокаинът е вещество, получавано от растението кока. В готов вид той е бяло прахообразно вещество, което е мощен психостимулатор. Приема се като се смърка чрез тръбичка или директно, тъй като лесно преминава през носовите мембрани в кръвния поток. По въздействие той наподобява амфетамините. Типичен възбуждащ наркотик, кокаинът предизвиква еуфория с усещане за прилив на сили (физически и емоционални), което много често води до надценяване на собствените възможности. Високите дози могат да причинят подозрителност, страх, халюцинации, агресивност.

Наркотикът действа бързо, но и екстазът от него изчезва бързо, което поражда желание за приемане на нова доза, а така може да се стигне до цяла серия. След нея обаче настъпват умора, безсъние и депресия.

Кокаинът не предизвиква голяма физическа зависимост и изразен толеранс, но за сметка на това у консуматора се развива изключително силна психическа зависимост.

След не особено сложна преработка кокаинът се превръща във вещество известно сред наркоманите като крек. Малките кристали могат да бъдат приети чрез пушене, което е по-удобно, а ефектът е по-бърз и по-опасен особено по отношение на агресивността и антисоциалното поведение.

Амфетамини
Амфетамини е общото название на най-различни синтетични вещества с наркотично въздейсвие, което наподобява действието на произвеждания от организма адреналин. На външен вид могат да бъдат течност, прах, но най-вече таблети. Консумацията им е орална или се приемат инжекционно. Въздействието им се изразява в засилване на емоциите, ускоряване на дишането и сърдечния ритъм, повишаване на тонуса и настроението, маскира умората, създава усещане за благополучие. Ето защо хората ги гълтат срещу какво ли не: срещу заспиване, при тежък умствен и физически труд, за отслабване, за повишаване на половата активност, за подобряване на спортните постижения (т.е. допинг).

Амфетамините развиват у консуматора доста голяма психическа зависимост и изключителен толеранс. Докато терапевтичните дози са от порядъка на 5 -15 милиграма, то напредналия наркоман може да стигне до 700 -1200 милиграма. Високите дози, особено ако се приемат инжекционно в продължение на няколко дни, са в състояние да причинят дори халюцинации. С прекратяване употребата на тези наркотици настъпва период на депресия, силно психическо и физическо изтощение.

Някои от най-често срещаните наркотични вещества от тази група са: амфетамин (бензедрин, фенамин, актедрон, бекамин); метиламфетамин (метедрин, первитин); фенметразин(прелудин, седафамем); метилфенидат (риталин).

Има и един представител- MDMA, наречен образно "Екстази". В нормални дози той действа подобно на LSD, но без да причинява халюцинации. Приет в по-високи дози "Екстази" наподобява амфетамините. Предлага се нелегално най-често в дискотеките.

Барбитурати. Транвилизатори
Наркотиците, предизвикващи барбитуратен тип зависимост не само барбитурати. Към тях спадат и много други сънотворни и успокояващи средства. С малки изключения всички те се произвеждат легално и могат да се купят в аптеките, което не ги прави по-малко опасни.

Медицинската употреба на тези вещества се обуславя от тяхното успокояващо и сънотворно действие.Проблемите идват при злоупотреба с тях, когато поглъщаната всекидневна доза надвишава терапевтичната.

Толерансът при барбитуратите настъпва бързо - за няколко дни, а продължителната употреба на завишени дози причинява силна физическа зависимост. Тя е такава, че ако пристрастеният спре изведнъж гълтането на наркотика, става опасно за живота му. От друга страна, свръх дозите също са фатални - от отравяния с барбитурати умират много хора.

По-често срещаните барбитурати са: барбитал(веронал), фенобарбитал(луминал), барбамил, секонал, нембутал и др.

Но най-често се злоупотребява с бензодиазепиновите транквилизатори: диазепам ( реланиум, валиум, фаустан, седуксен), медазепам(рудотел), оксазепам(тазаепам), лексотан, лоразепам(ативан).

След дълга употреба бензодиазепините могат да причинят физическа зависимост, а психичното пристрастяване към тях е доста трудно изкоренимо.

DMT - Общи химически данни: DMT е алкалоид, който предизвиква интензивни визуални халюцинации и други психоделични ефекти. Към DMT се отнасят и няколко други химични съединения, с подобна химична структура.

Начин на дозиране: DMT бива най-често разпространяван под формата на кристали с бял или розов цвят. Основната особеност, която отличава DMT от другите халюциногени е бързата интоксикация, която настъпва в следствие на употреба му. Неговата продължителност (пълният цикъл на действие на халюциногена) е само един час. Човешкият организъм развива търпимост към наркотика незабавно. При неговото пушене от значение е единствено продължителността на първото инхалиране. Понататъшните вдишвания не оказват съществено влияние. DMT приет орално в дози около 1000 мг е неактивен. При мускулно или подкожна инжектиране (както и при пушенето) на веществото първите симптомите се появяват при дози от около 30 мг. Дози от 50 мг до 100 мг предизвикват силни визуални халюцинации и мощни психоделични ефекти. Дозирането се извършва на базата на 1 кг човешко тегло 1 мг DMT (забележка: Не съществува точен метод, по който да се определя дозирането на халюциногените при различните хора! Дадените стойности са приблизителни и в никакъв случай не са общовалидни за всички хора!)

При приемането на DMT орално, веществото не е активно. Възможно е комбинирането му с МАОИ (моноамино оксидаза инхибитори), които блокират разрушаването му в хранителната система и мозъка. Някои източници сочат че МАОИ увеличават два пъти действието DMT. (забележка: МАОИ могат да бъдат изключително опасни, при комбинацията им с определени вещества! Комбинацията им с амфетамини, метамфетамини и значителен брой други наркотици може да бъде е смъртоносна!)

Действие на DMT: Първите симптоми се появяват непосредствено след приемането на наркотика. Типична е появата на звукови халюцинации, дезориентираност, високо кръвно и в последствие напълно замъгляване на зрението и визуални халюцинации. Възможна е загуба на всички вътрешни чувства (неспособност на пациента да определи дали диша, има сърдечен ритъм и тн.) през първите няколко минути. Интоксикацията настъпва изключително бързо и след петата минута се наблюдава постепенно намаляване на психоделичните ефекти. След 30 минути настъпва известно успокоение и почти напълно изчезване на визуалните халюцинации. При употреба на дози над 150 мг, физически симптоми преобладават и не са типични толкова интензивни халюцинации и други психоделични ефекти. Не е известно да се развива физическа или психологическа зависимост към DMT.

D-Lysergic Acid Diethylamide-25
Общ преглед: Халюциногените биват най-често класифицирани според психологическите промени, които настъпват при тяхното използване. Lysergic acid diethylamide (LSD), mescaline, psilocybin, dimethyltryptamine (DMT), diethyltryptamine (DET), and 2,5-dimethoxy-4-methyltryptamine (DOM) биват адренергични халюциногени, въпреки че имат съществените структурни различия в химично отношение. LSD-25 (първият изомер на LSD открит от Hoffman и най-широко използван), бива най-често разпространяван под формата на D-Lysergic Acid Diethylamide Tartrate (сол на винената киселина, в случаят нормален - лесно разтворим във вода). LSD се приема, че е най-силният известен халюциноген, понякога още при дози от 0.5 микрограма на килограм човешко тегло се наблюдават редица ефекти. Те могат да бъдат класифицирани в 4 основи групи: соматични (телесни), психологически, познавателни и перцепциални (отнасящи се до възприятието). Соматичните ефекти биват най-често: гадене, хипертермия, стимулиране на дишането (при ниски дози), подтискането на дишането (при високи дози), хипертензия (има и случаи на хипотензия), сърцебиене; психологическите: халюцинации, деперсонализация, еуфория, бързо променящо се настроение, мегаломания; познавателните: отслабване на паметта и мисленето, интегрирането на кратковременна памет към съзнателната памет. (кратковременната памет е несъзнателна и служи само като връзка между събитията, при нормално състояние нейната продължителност достига най-много няколко секунди), разстройване мисловната дейност, трудност при изразяване на мисли; перцепциалните: загуба на ориентация за време, влечение към природата, промени при възприятието на цветовете и формите.

Фармакодинамика: При орално приемане на LSD , веществото бива бързо абсорбирано от стомашно-чревната система. Първите ефекти се забелязват 30-40 минути след приемането му и продължават около 12 часа. Степенуването на Strassman (1984), определя 4 различни нива според количеството прието LSD.

Клинични степени за реакцията на LSD (Strassman 1984)

Степен 1 - безпокойство, нервност, без наличие на съществени перцепциални ефекти Степен 2 - безпокойство, нервност, визуални изкривявания на възприятието, без съществени халюцинации Степен 3 - безпокойство, нервност, силни визуални изкривявания на възприятието, интензивни "реалистични" халюцинации, съзнаване че събитията са плод на въображението и действието на халюциногена Степен 4 - виж степен 3 и загуба на чувството че събитията са в следствие употреба на наркотик.

Обикновените употребявани дози LSD варират между 50 и 100 микрограма за възрастен човек. Те предизвикват реакции от първа до трета клинична степен по Strassman. Това състояние най-точно може да бъде определено с думата trip или психоделичен опит. Дози над 100 микрограма предизвикват LSD психоза (клинична степен 4), която може да настъпи и в следствие на продължителна употреба на относително по-ниски дози.

Начинът на действие на LSD не е точно установен. Липсата на достатъчни материали и знания между науките на невробиологията и психологията до голяма степен правят невъзможно определянето механизмът на действие на повечето халюциногени. Съществуват три основни метода, чрез които са правени опити за разгадаването механизма на действие на LSD (това се отнася и до всички други халюциногени). Първият от тях е чрез създаването на аналогични връзки между клиничните ефекти на LSD с вече познати лекарствени препарати действащи върху медиаторите (съществуват два вида предаване на информация посредством нервната система чрез химикали - медиатори или чрез електрични импулси - най-често йони на алкални метали). Вторият - чрез идентифицирането и проучването на части от мозъка, които биха могли да бъдат свързани с изброените в началото ефекти. И чрез химически анализ, който да покаже кои медиатори и рецептори могат да имат афинитет към молекулите на LSD. Първоначалните резултати от изследванията са показали структурна сходност между LSD и серотонина (5-HT) (серотонинът е един от няколкото основни медиатори посредством, които се извършва обмяната на информация между невроните) и са намерени доказателства, че някои от ефектите предизвикани от LSD се осъществяват именно по тези пътища. По-късни и по-задълбочени проучвания показват че LSD проявява афинитет и към други рецептори на медиатори - хистамин, ацетилхолин, допамин, епинефрин и норепинефрин (епинефринът и норепинефринът са известни още като адреналин и нореадреналин). Действието на LSD се предполага че се извършва по два основни пътя: Locus Coeruleus и Raphe Nuclei (специфични части в централната нервната система). Съществуват няколко основни теории практически как се извършва това. LSD пресинаптично инхибира 5-HT невроните, LSD постсинаптично инхибира 5-HT невроните, LSD постсинаптичен агонист на 5-HT рецепторите, LSD постсинаптично частично действа като агонист на 5-HT рецепторите (голяма част от лекарства според начина на тяхното действие бихме могли да категоризираме като агонисти и антагонисти; агонистите са вещества свързващи се временно с рецепторите на медиаторите) Обобщение: В значителен брой случаи LSD е причина за доразвитието на патологични душевни състояния. Наблюдаването на импулсивни действия и психическа нестабилност при хората употребили LSD обикновено продължава до няколко дни. LSD понякога е причина за развиването на акутна (интензивна) паническа реакция - LSD психоза. Лечението на такива състояния трябва да бъде насочено към преодоляването на неспокойствието на пациента. При по-тежки случаи се използва успокоителни Diezapam (Valium) 15-30 милиграма орално. Избягва се употребата на хлоропромазин (още известен с търговското си име като Thorazine; това е най-ефикасният лекарствен препарат за преодоляване на LSD психозата, прилага се в дози от по 50 милиграма) поради трудното определяне на употребения наркотик от пациента. Хлоропромазинът взаимодейства опасно с DMT (dimethyltryptamine) и други халюциногени, което взаимодействие може да доведе до високо кръвно налягане и сърдечен удар.

Продължителната употреба на LSD оставя последици в човешката психика. До сега не е намерено научно обяснение за появите на "проблясъци" - flashbacks или още "free trips" у хората използвали LSD. LSD не се натрупва в организма по какъвто и да било начин! Неговите молекули цялостно се разграждат и изхвърлят от организма. В различната литература процентът на хората имали проблясъци варира в големи граници между 15% и 77%. LSD е наркотик който се отличава с изключително ниско ниво на токсичност спрямо човешкия организъм. До сега не са открити никакви доказателства за физиологически (има се предвид само и единствено физическата част на човешкия организъм!) промени настъпили в следствие употреба на LSD.

Ефедра - Ephedra vulgaris L.

Сем. Ефедрови - Ephedraceae
Ефедрата расте по варовитите, скалистите и каменливите места, по черноморското крайбрежие и склоновете на Родопите, Странджа и Стара Планина. Многогодишен дребен вечнозелен храст със силно разклонени, изправени и прешленести стъбла, високи до 20 см. Листата са ципести, по две-четри, сраснати в основата си във вид на влагалище. Цветовете са жълти, дребни едно- или дудомни. Мъжките са на групи по много, покрити с две ципести листчета, а женските - от един до три - са разположение на върха на клонките и са снабдени с 2 до 4 покривни листчета, които след узряването стават месести и червени, с две семена.

Надземната част на растението, брана през време на цъфтеж, през май и юни е използваема. Суши се на сянка или в сушилня 45 градуса. Изсушеното растение е със зелен цвят, без миризма и с лютив вкус. Допустима влажност за съхранение 12%.

Растението съдържа алкалоидите l-ефедрин, метилефедрин, d-псевдоефередин, дъбилни вещества, прокатехин, флобафен и др. Ефедрата възбужда центъра на дишане, повишава кръвното налягане, разхлабва бронхиалната мускулатура, разширява зениците.

Наркомании в детството и юношеството

Наркоманиите са болестно влечение към приемане на психоактивни вещества, което се характеризира с:
* Психическа зависимост - непреодолимо желание за приемане на наркотика
* Физическа зависимост - илюстрира се с абстинентен синдром при спиране на приема
* Толеранс - постепенно повишаване на дозата, за постигане на желания наркотичен ефект
* Дезадаптивно поведение - нарушено социално общуване в семейството, на работното място, в училище и т.н. Увреждане на различни органи и системи
1. Етиология.

Най-честата причина да се опита за първи път е чистото любопитство, подкрепено от наивното вярване на всеки тийнейджър, че ако реши винаги може да спре. Истината обаче е, че няма наркоман, който да е отказал наркотиците. Съчетанието на любопитство, пубертет, неадекватна семейна среда и лоша компания, почти сигурно довеждат тийнейджъра до наркотиците.
Причината едно дете да стане наркоман е в семейството. Виновни са единствено и само родителите. Вината им се състои в това, че не са имали необходимия контрол върху детето- не са го възпитавали добре, то не е изградило адекватна ценностна система, не са го изолирали от неподходящите приятелства.
2. Защо приемането на наркотици е толкова приятно?

Приемането на наркотик води до следните усещания: повишено настроение, еуфория, илюзорно възприемане на реалността, именно тогава се стига до "върха".

Голяма част от наркоманите сравняват изживяването със секса. Колкото са хората в зряла възраст, отказали се от секс, толкова са и наркоманите, отказали се от наркотици. Ето защо, най-лесния начин да се откажеш от наркотиците е въобще да не ги започваш.

3. Как изглежда един дрогиран човек?

Често дрогирането се описва като пиянство, но има нещо по-особено в това пиянство.

4. Абстинентен синдром - Започва с течащ нос, сълзене, изпотяване, непреодолима жажда за приемане на "следващата доза". Продължава с гадене, повръщане, мускулни и коремни болки, разширяване на зениците, сърцебиене, високо кръвно, изчервяване- т.нар. "студена пуйка".

5. Отравяне с наркотици - свръхдоза.

След характерните за едно дрогиране признаци, неусетно се преминава в кома, спад на кръвното налягане и подтискане на дишането. Най-честата причина за смърт сред наркоманите е именно свръхдозата.

6. По кои признаци семейството да разбере, че детето взима наркотици:
* Безпричинно отсъствие от училище
* Намаляване на успеха
* Изчезване на пари и предмети от вкъщи
* Промяна в поведението
* Откриване на странни предмети в джобовете на детето - спринцовки, прахчета, лъжици.
* Откриване на местата на убождане по тялото
* Дружене на детето с неподходящи и странни компании
* Момчетата стават крадци, а момичетата проститутки, често просят, за да си набавят пари за дрога
* Приемайте насериозно думите на ваши приятели и близки, че вашето дете взима наркотици. В никакъв случай не им обръщайте гръб.
7. Лечение.

Абстинентният синдром "го лекуват" самите наркомани, приемайки следващата доза. Отравянето (свръхдозата) се лекува в клиниките по токсикология, а до там се стига с линейка на бърза помощ. Лечението на наркоманите е комплексно. От първостепенно значение е смяната на компанията - там всички са наркомани. Детето трябва да бъде отделено напълно и завинаги от тези "приятели". Най-добре е да се смени местожителството - града. Помощта от семейството с най-голямо значение. Детето не бива никога да остава без контрол.

Наркоманията е и психично заболяване. Абсолютно задължително е участието на психиатър при лечението. Може да се използва хипноза за преодоляване на психическата зависимост към наркотика, след като организмът се е справил с абстинентния синдром.

Задължително е и участието на токсиколог при лечението.

Въпреки взетите навреме мерки, често ефектът от проведеното лечение е краткотраен, затова профилактиката е най-добрият начин за преодоляване на проблема - наркомания.

8. Профилактика.

Още до 7 години детето трябва да знае, че наркоманите са лоши хора. Това трябва да се повтаря системно, а не инцидентно. В училищна възраст трябва да се даде подходящо обяснение, защо наркоманите са лоши хора, а в пубертета трябва да се покаже на тийнейджъра, колко ще загуби ако стане наркоман (дори ако опита само веднъж).

Един от сигурните начини за ликвидиране на наркоманията е борбата срещу производството и разпространението на наркотичните вещества, но на този начин поради обясними причини не може да се разчита.

ЗА ПОЛОЖИТЕЛНИЯ ОПИТ ПРИ РАБОТА С ХОРА, УПОТРЕБЯВАЩИ НАРКОТИЦИ

При работа с хора, преживяващи зависимост от наркотици, клиентите е вероятно да дойдат сами , но което се случва по-често е да бъдат водени и .придружавани. от родители и близки. Огромната част са младежи от горните класове на гимназията, след военна служба, безработни или студенти от началните курсове. Обръщането на пациента и семейството за помощ разглеждаме като спешна ситуация. Те се консултират в първия възможен час на същия ден - най-често от психиатъра. В сучай, че се договори фармакотерапия за абстиненцията, тя назначава веднага.

Терапията която провеждаме: и фармакотерапията и психотерапията, представляват поредица от последователни договори. Най-често се започва с фармакотерапия на абстиненцията, договорира се кой ще помага в къщи на спиращия наркотиците, как ще се създаде по-сигурна среда около него за дните, необходими за интензивна фармакотерапия - той да стои в къщи, да получава грижи и да не се среща с други хора, употребяващи наркотици.

След дезинтоксикацията се предлага възможност за психологическа работа. Клиентите решават кога да потърсят контакт и договарят началото. Психотерапията е ориентирана към решения - фокуса на вниманието при нея не е насочен към взимането на наркотици, а към периодите, в които вземащия намалява или дори спира дрогата и какво помага това да се случи. Тя е краткосрочна и продължава средно от 2 до 5 сесии за няколко месеца. Важен момент е изследването на мотивацията и какво всъщност потърсилите помощ искат:

· да си починат за определен период от вземането на дрога;
· да спрат веднъж завинаги или
· просто искат да успокоят родителите и близките.
Терапията върви .стъпка по стъпка. - сесия за сесия, като се случва всяка сесия да се договаря сама за себе си. По-скоро се търси доброто за периода на невземане или отказване, вместо да се дават гаранции за пълно оздравяване или неминуем успех. На всяка сесия се сключва договор за конкретна работа до следващата сесия. Работата е насочена към укрепване на ремисиите и се провежда от клиента и семейството в къщи. Парадокс в семейните отношения е, че родителите са около отказващия наркотиците изключително заради недоверието си към него. Работата тече в две направления:
Едното е с тъй наречения .идентифициран пациент. за търсене на неговите/нейните собствени ресурси, за възможна самостоятелност, преструктуриране на ежедневието и начини за развиване на доверието на семейството към него. Другото е насочено към семейството и близките за изграждане на нови връзки, общи дейности и повишаване на доверието. Тъй като заедно със семейството и клиентът се дискутира какво и как искат да направят, постига се удовлетворение на целите в голяма степен и добра .терапевтична връзка. - идващите на терапия разбират, че не е толкова страшно. Сривовете и рецидивите се разглеждат като част от процеса на промяна, като събития от които се научава повече за това - какво помага да спре приемането на наркотици. Интересно е, че употребяващите наркотици по-лесно намират решения в сравнение с родителите си, вероятно поради своята оттренирана гъвкавост и натрупан социален опит свързан с взимането им. Родителите имат повече нужда от психологическа работа, свързана с притесненията около техните деца.
С какви митове се сблъскваме в работата си? Най-разпространен и сред самите наркомани и сред родителите им, а и в обществото е митът:

Наркоманията е неизлечима. За хората, употребяващи наркотици той придобива окраската: .Наркоманията е неизлечима, затова няма смисъл да се боря, а и така ми е по-приятно да живея.. Когато родителите приемат, че наркоманията е нещо нелечимо, свалят от себе си отговорността да полагат грижи за своите деца, посегнали към наркотиците. В много близка позиция са и обществените нагласи. В нашата работа насочваме вниманието върху това, че е възможен контрол над наркоманията и то за дълги периоди от време - когато се намалява взиманата доза или дори се спира с терапия или самостоятелно. Ние питаме какво всеки в семейството прави, та случва това.

Друг широкоразпространен мит е, че всичко, което се случва около наркотиците трябва да се пази в тайна и да остава зад стените на дома. Ние подкрепяме идеята, че е важно да се търси подкрепа сред близки и роднини. Колкото повече хора знаят и са заинтересовани да помогнат, толкова повече подкрепа ще получат и вземащият наркотици и семейството.

Трети мит, който често пречи е: .Някой трябва да направи нещо, но не аз.. Така родители и близки търсят как отговорността за трудните моменти да бъде прехвърлена на друг. Това обаче не е продуктивна насока. Ние предпочитаме преформулирането на ситуацията, питайки какво правят и вземащият наркотици и семейството та сами повлияват върху намаляването и/или спирането на наркотика. Подобна ориентация им подсказва за начини на справяне, които могат да използват и сами, без чужда помощ. Автор: Александър Ненов